На това място някога е било кафенето, което е събирало всички писатели на България, било е покрив на срещите, на конфликтите им, на слухове и лъжи, на амбициозни планове и драми. Съвсем близо до Писателското кафене на “Ангел Кънчев” №5 на улица “Раковска” живее една от най-известните поетеси и писателки на България. По времето преди девети септември 1944 година, времето когато Яна Язова - едно от най-нашумелите имена в писателските среди и една от най-бляскавите дами в литературните кафенета.
В средата на XIV век турците стъпват за пръв път на Балканския полуостров като съюзници на Йоан Кантакузин - претендент за престола на Византия. По това време България е разкъсана на няколко феодални владения, а безспорен лидер на полуострова е Сърбия на Стефан Душан. На трона в Търново е цар Иван Александър (1331-1371 г.), но владенията му не са централизирани. В Тракия наскоро се е отцепил още един самостоятелен владетел. Местен лидер, издигнал се от обикновен човек до водач на хиляди воини. И един от първите владетели на Балканите, осъзнал голямата опасност от турските племена.
Още тъжни новини за България. Седмица след кончината на Стефан Данаилов българската публика се разделя с още една емблема на българската театрална сцена и изобщо култура - почина актрисата Стоянка Мутафова.
Дъщерята на драматургът от Народния театър „Иван Вазов“ Константин Мутафов е позната на малки и големи, а особените ѝ изпълнения са оставили отпечатък в огромен брой театрални постановки, игрални и серийни филми. Неизчерпаемата ѝ театрална енергия, я поддържаше на сцената, от която любимката на публиката не слезе до самият край на живота си. Абсолютно уверени сме, че ако беше жива, Стоянка Мутафова щеше да отпразнува рожденият си ден на сцената, както винаги е правила. Уви…
Почивай в мир!
На вашето внимание представяме кратък, но много любим скеч от Новогодишната програма на Българската Национална Телевизия от далечната 1985 година.
Знаеш ли, че само противоречието между Тито и Сталин е предотвратило откъсването завинаги не само на Вардарска Македония, а също така и Пиринският македонски край. Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в Народна република България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 година в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 година, като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия.
